Да споделя една случка от днес, която беше много показателна за доброто носещи някои хора в себе си.
Двама мъже в напреднала възраст, чакащи на автобусна спирка ме заговарят и искат да разберат с кой номер автобус могат да стигнат до болницата. Отговарям им, че доколкото знам от тази спирка няма директна връзка до болницата и започвам да умувам как да ги упътя до най-близката спирка от където могат да хванат подходящ автобус. Предлагам им като алтернатива да се качат с мен в автобуса, с който ще пътувам и че мога да ги упътя след това до болницата, но трябва да повървят повечко. В това време виждам други двама мъже занимаващи се със информационното табло на спирката и изхождайки от това, че най-вероятно са по-добре запознати от мен с автобусните линии, ги моля за съвет как да упътим по-добре двамата мъже, опитващи се да стигнат до болницата. Отговарят ми, че не познават маршрутите и че само ремонтират таблото. Продължавам да разговарям с другите двама мъже, които споделят, че трябва да влязат в психиатрията. След малко единият от мъжете ремонтиращи таблото, чувайки разговора ни се приближава и пита двамата чакащи на спирката: в болницата ли ще ви приемат? А те отговарят: да. Тогава той казва: идвайте с мен, ще ви закарам. И започва да прибира инструментите си в буса, видимо прекъсвайки работата си. И става въпрос за 9 часа сутринта, знаейки, че заради задръстванията ще изгуби доста време за да ги закара и да се върне.
Автобусът, който чаках, дойде, а аз се качих, продължавайки да се изумявам от добрината на този непознат решил да помогне на други двама непознати в нужда.
В това време една доста възрастна двойка, возеща се в автобуса пита също как с този автобус да стигне до същата болница. Всички пътници в автобуса започват веднага да обсъждат кой вариант е най-добър и стигат до заключението, че варианта, който преди това предложих и на другите двама мъже на спирката е най-удачен, но че трябва да се върви и пеша след като слязат. Кондукторката видимо притеснена от възрастта и здравословното състояние на двойката и че по-дългото разстояние, което трябва да изминат пеша може да се окаже проблематично за тях казва тутакси: сега на следващата спирка слизате, пресичате на отсрещната страна на булеварда и хващате другия автобус в обратна посока, който ще ви закара възможно най-близо до болницата. Така и направиха хората.
Аз продължих да се возя в автобуса, мислейки си: Боже, колко добро има на тоя свят!
Двама мъже в напреднала възраст, чакащи на автобусна спирка ме заговарят и искат да разберат с кой номер автобус могат да стигнат до болницата. Отговарям им, че доколкото знам от тази спирка няма директна връзка до болницата и започвам да умувам как да ги упътя до най-близката спирка от където могат да хванат подходящ автобус. Предлагам им като алтернатива да се качат с мен в автобуса, с който ще пътувам и че мога да ги упътя след това до болницата, но трябва да повървят повечко. В това време виждам други двама мъже занимаващи се със информационното табло на спирката и изхождайки от това, че най-вероятно са по-добре запознати от мен с автобусните линии, ги моля за съвет как да упътим по-добре двамата мъже, опитващи се да стигнат до болницата. Отговарят ми, че не познават маршрутите и че само ремонтират таблото. Продължавам да разговарям с другите двама мъже, които споделят, че трябва да влязат в психиатрията. След малко единият от мъжете ремонтиращи таблото, чувайки разговора ни се приближава и пита двамата чакащи на спирката: в болницата ли ще ви приемат? А те отговарят: да. Тогава той казва: идвайте с мен, ще ви закарам. И започва да прибира инструментите си в буса, видимо прекъсвайки работата си. И става въпрос за 9 часа сутринта, знаейки, че заради задръстванията ще изгуби доста време за да ги закара и да се върне.
Автобусът, който чаках, дойде, а аз се качих, продължавайки да се изумявам от добрината на този непознат решил да помогне на други двама непознати в нужда.
В това време една доста възрастна двойка, возеща се в автобуса пита също как с този автобус да стигне до същата болница. Всички пътници в автобуса започват веднага да обсъждат кой вариант е най-добър и стигат до заключението, че варианта, който преди това предложих и на другите двама мъже на спирката е най-удачен, но че трябва да се върви и пеша след като слязат. Кондукторката видимо притеснена от възрастта и здравословното състояние на двойката и че по-дългото разстояние, което трябва да изминат пеша може да се окаже проблематично за тях казва тутакси: сега на следващата спирка слизате, пресичате на отсрещната страна на булеварда и хващате другия автобус в обратна посока, който ще ви закара възможно най-близо до болницата. Така и направиха хората.
Аз продължих да се возя в автобуса, мислейки си: Боже, колко добро има на тоя свят!