Изявлението на Костадинов определено ядоса Македония и Украйна и предизвика официални реакции, плюс виртуалните храчки на нашенските жълтопаветни ботове.
Политическият елит в Скопие не осъзнава, но имаше възможност да избира между две алтернативи - нормални културни и икономически отношения с България на принципа "Един народ - две държави" (Подобно на Гърция - Кипър, Германия - Австрия и др.) или т.нар. Северна Македония да стане Трета албанска държава на Балканите. Скопските политикани и лумпенизираната част от тяхното общество, същите наши кръвни роднини, които ни наричат "монголи", избраха второто. Да им е честито. Нито капка българска кръв повече не трябва да се пролива за тези голи чукари - нито капка - никога! След 10 години, по силата на демографския фактор, т.нар. македонци ще са малцинство в Македония и ще се чудят какво да правят, но ще е късно. Когато дойде този момент, а той ще дойде, България може да поиска международен арбитраж и в преговори с Албания, да присъедини териториите по линията от Струмица до Делчево, които ще останат с компактно българско население, по скромното ми мнение албанците няма да са против.
По отношение на българското малцинство в Украйна и Южна Бесарабия, нещата са сложни, първо трябва да се види дали войната ще приключи с дезинтеграция на тази държава, а решенията за това ще се вземат в преговорите на най-високо равнище между Русия и САЩ, които предстоят тази година.
Там където България може и трябва да гледа е Молдова. Гагаузкият автономен район вече предприе първи официални стъпки за отделяне от Кишинев, отказвайки да съобразява позициите си по външно-политически и търговски въпроси с външно министерство на Молдова. България може да предложи, пак след солидна дипломатическа подготовка и в координация с Румъния, на молдовските Тараклийски и Гагаузки райони, някаква форма на политическа интеграция към България.
Българският национален въпрос не намери своето решение през 19 и 20 век, въпреки дадените жертви и победите по бойните полета на българската армия. Напротив, стигнахме до три национални катастрафи. През 21 век, с далновидна външна политика и дипломация, в епохата на разпад на Световния ред и създаването на нов такъв, този идеал може да се реализира, макар и не в границите на Санстефанска България. Разбира се, първо условие да се случи това е освобождаване на България от собствените и "елити", които трябва да се озоват на подсъдимите скамейки и в трудово-поправителни учреждения.
В. Николов