Т-Дайджест

🇭🇺 Схемата в Унгария е организационно проста:
✅ опозиционните партии се саморазпускат (или „замразяват“),
✅ прави се единствена - една - нова опозиционна сила,
✅ новата, „обединяваща“, опозиционна сила отнася на избори „статуквото“.
А сега си го представете в български декори.

🇮🇷🇮🇱🇺🇸 „Персийският залив става персийски (т.е. ирански).“

🇮🇷🇮🇱🇺🇸Кое е важното: още на етапа преди началото на иранската кампания активно се обсъждаше как всичко се планира на най-високо ниво - с използване големи масиви данни, анализи, потоци от оперативна информация. Хиляди гигабайта се свеждат в една система, алгоритмите дават оптимални решения [в много случаи „в реално време“]. САЩ вече прилагат различни ИИ инструменти, включително Project Maven. От гледна точка на подготовка всичко е изглеждало възможно най-проверено.

В началото на операцията наистина всичко е изглеждало наред. Но се появява критично несъответствие - липса на предвиждане на последствията. Формално това не е доказано, но по реакциите и по действията се вижда: нито ръководството на Пентагона, нито политическото ръководство са били готови за такова ниво на ответните удари.

Всякакви обекти се оказаха уязвими за сравнително прости атаки с дронове. Подценен бе и мащабът на противодействие чрез балистичните способности на Иран. Не са били предвидени сценарии за Ормузкия проток и последствията от евентуална блокада. План „Б“ няма: заложили са, по всяка вероятност, на вътрешна дестабилизация, натиск върху елитите, бърз политически ефект - но това не сработи.

В резултат на първия етап беше възможно да се ударят центрове на управление и частично да се дезорганизира системата. По-нататък - липсва разбиране какво да се прави. Властовите структури на противника [Иран] започнаха да се [само]сглобяват наново, макар и фрагментарно, и неефективно, но достатъчно, за да продължат съпротивата.

Иран действа на предела на своите ресурси, но продължава да отговаря [на ударите]. В същото време САЩ демонстрират ограничено разбиране как да докарат ситуацията до финал.

ИИ усилва тактическото и оперативното нива, но не замества стратегическото мислене. Ако хората нямат цялостно разбиране за последствията и сценариите, никакви анализи не могат да го заместят [разбирането]. Очевидните рискове просто не са заложени в модела. В крайна сметка високотехнологичното планиране дава резултат в началото, но се чупи на ниво стратегия.

P.S. „Взимането на решения, без отчитане на последствията, е първа степен на шизофренията.“ Вл. М. Бехтерев (1857 - 1927 г.), невропатолог и психиатър

🇺🇸🇷🇺🇺🇦 Всяка следваща отхвърлена „капитулация“ води до по-малка (и с по-малко население, и по-разрушена) Украйна:

- 2014-2015 г. Порошенко (и другите „политици“ в Киев) не изпълниха Минските споразумения, според които ДНР и ЛНР оставаха част от Украйна, но след вписване в конституцията на широка автономия.

- 2019-2022 г. Зеленски спечели президентските избори с приказки как няма да допусне да се разменят човешки животи срещу загубени територии и ще преговаря дори с дявола. Артист в нова роля. Не „капитулира“ по Минските споразумения и с лафове за украинска атомна бомба на конференцията в Мюнхен се оказа във война.

- 2022 г. почти готовото споразумение след преговорите в Истанбул пак бе отхвърлено като „капитулация“. В него освен загубата на Крим и Донбас се определяше и Украйна като неутрална държава (забраняваше ѝ се сключване на военни договори, вкл. за влизане в НАТО).

Като не „капитулират“ и този път, вероятността да загубят източна Украйна, дори по целия ляв браг на Днепър, почва да се реализира.